Делян Пеевски е може би най-успелият млад мъж в България.

Делян Пеевски е може би най-успелият млад мъж в България. И продължава неудържимо да съумява, насочен към зенита на прераждането си.

Шеметна кариера

Едва на 21 години стана парламентарен секретар и началник на най-голямото пристанище у нас, на 26 – зам.-министър, на 32 – ръководител на ДАНС. Медиен магнат, победител в борбата за банкрутиралата КТБ и човек с неугасваща бизнес мощност. Дългогодишен народен представител от Движение за права и свободи, който откакто дълго не ходеше на работа, в този момент е освен най-прилежен депутат, само че и деен законодател и даже представител на доста от значимите решения в Народното събрание. Вече е и съпредседател на парламентарната група на Движение за права и свободи.

Пеевски е окуражен да е емблематична фигура на евроатлантическото болшинство и на конституционната промяна. С новия си пост той към този момент легитимира тази рекламация до високо партийно равнище. Дори да остане единствен ръководител на групата при гладко събаряне от поста на Мустафа Карадайъ, надали ще го наследи отпред на партията. Не единствено тъй като до момента неин водач постоянно е бил етнически турчин, а и тъй като с изключение на икономическото си въздействие, той не е органично признат в партийните структури. И без значение дали бизнес връзките му с почетния ръководител са в унисон или колизия, Ахмед Доган няма по какъв начин да остави творението на живота си в ръцете на различен човек. Особено подобен, който умее да се постанова и оцелява, а измежду политическите си и бизнес сътрудници Пеевски е прочут като държащ на думата си и последовател на ясните сделки.

Политическите упоритости на Пеевски надалеч не се изчерпват с изчистване на името му по глобите „ Магнитски “. Както сподели американският дипломат у нас Кенет Мертен, те не се анулират с смяна на политическите позиции. Затова най-важният въпрос е каква ще е ролята на Пеевски и Движение за права и свободи в евроатлантическото и конституционно болшинство, както и в управническото болшинство, в което (засега) са единствено ПП-ДБ и ГЕРБ. Макар че отхвърли подхвърлената от Борисов догадка, че при ротацията през пролетта Движение за права и свободи може да влезе със свои министри в кабинета.

Два вероятни разновидността

В най-оптимистичния вид Пеевски откровено желае да се запише като модернизатор, и то силово - макар и таман поради отвращението на гласоподавателите на ПП-ДБ от него. И той, и групировката му фактически да обезпечат конституционната смяна с основната в нея промяна на правосъдната власт и да продължат с поддръжката си за ограниченията за освобождение на страната от съветска взаимозависимост. При този сюжет Борисов и Пеевски, ГЕРБ и Движение за права и свободи ще могат да се запишат в историята като татковци на конституционните промени и като основни евроатлантици, даже единствено тъй като имат повече гласове от ПП-ДБ. А както е известно, религиите, да не приказваме за политиците, в това число тези оттатък Атлантика, простят на покаяли се грешници. И то не за историята, а в настоящо време.

По-предпазливото очакване обаче е промените да се случат с смяна в структурата на постройката, само че да бъдат блокирани посредством новите ѝ жители. Структурната смяна с разделянето на Висшия правосъден съвет и промяната на прокуратурата може и да се случи, само че кадровите попълнения да се окажат решаващите за упования резултат. Особено като се има поради изпитаното кадрово въздействие върху основни позиции в правосъдната система и в държавните регулаторни органи от новопокръстените реформатори. Накрая може да се окаже, че и след една сполучлива конституционна промяна статуквото е останало съвсем без смяна.

Подобна може да е обстановката и с изтласкването на Русия от българската стопанска система. Тя да не е стимулирана единствено от патриотични подбуди и евроатлантическа лоялност, а и от добре преследван интерес за настаняване в освободените бизнес ниши.

Промяна или замяна?

Самоналожената от Пеевски позиция на парламентарен и евроатлантически модернизатор, дамгосан по „ Магнитски “ и от митингите против него през 2013 година, надали ще е още по-голям дразнител за последователите на ПП-ДБ с нейното официализиране като съпредседател на Движение за права и свободи. Но точно с това официализиране цялата партия Движение за права и свободи се слага в залог на това дали тази реформаторска позиция ще е откровено възмездие или поредна мимикрия. Ако се окаже второто, Движението дефинитивно ще се делегитимира като демократична фасада на една корпоративно-политическа върхушка и към този момент мъчно би оживяло без радикална разлъка с нея, отпред с почетния ѝ ръководител.